Пожелание
Превита по пътя вървеше от студ -
мъничка нежна кукла самотна
с клечка кибрит или пепел барут
търсеше да стопли душата сиротна...
В нощта студена, осеяна в звезди
тя шепнеше своето тайно желание
и в ледения въздух с устни набразди
своята мечта това малко създание!
Падаща звезда блесна пред нея
и тя затича с усмивка напред -
боса, одрана започна да пее
заедно с вятъра този дует...
Стигна по пътя накрая
задъхана, премръзнала, почти няма...
Звездата си бе отишла във безкрая
и тя остана самичка пред мрачната яма!
В стъпка напред протегна краче
за миг залитна, но се спря-
в ръцете ѝ падна малко врабче,
което без нея едва не умря!
Сгуши го до своето топло сърце
и тръгна по пътя обратно -
гладна и боса, но с приятел в ръце
да намери за него зрънцето златно.
И сякаш въздухът стана по-топъл
снегът засия от лунно сребро
тя изписа в него с ръчички своя вопъл
-„Нека Коледа напълни сърцата ви с добро!“
***
Събуди се тя в уханието на мрака
камината кротко гореше
три минути оставаха да я дочака,
но тя затвори отново очи и Му благодареше!
Защото Коледа е свята,
ала тя е само ден,
а добротата в сърцето посята
е безсмъртен миг подарен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Каролина Ташкова Всички права запазени
