kokolinna (Каролина Колева)
111 274
3.12.2018 г., 21:26 ч.

Пожелание 

  Поезия » Друга
559 2 4

Превита по пътя вървеше от студ -

мъничка нежна кукла самотна

с клечка кибрит или пепел барут

търсеше да стопли душата сиротна...

 

В нощта студена, осеяна в звезди

тя шепнеше своето тайно желание

и в ледения въздух с устни набразди

своята мечта това малко създание!

 

Падаща звезда блесна пред нея

и тя затича с усмивка напред -

боса, одрана започна да пее

заедно с вятъра този дует...

 

Стигна по пътя накрая

задъхана, премръзнала, почти няма...

Звездата си бе отишла във безкрая

и тя остана самичка пред мрачната яма!

 

В стъпка напред протегна краче

за миг залитна, но се спря-

в ръцете ѝ падна малко врабче,

което без нея едва не умря!

 

Сгуши го до своето топло сърце

и тръгна по пътя обратно -

гладна и боса, но с приятел в ръце

да намери за него зрънцето златно.

 

И сякаш въздухът стана по-топъл

снегът засия от лунно сребро

тя изписа в него с ръчички своя вопъл

-„Нека Коледа напълни сърцата ви с добро!“

 

***

Събуди се тя в уханието на мрака

камината кротко гореше

три минути оставаха да я дочака,

но тя затвори отново очи и Му благодареше!

 

Защото Коледа е свята,

ала тя е само ден,

а добротата в сърцето посята

е безсмъртен миг подарен!

© Каролина Колева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че сте го усетили така Елена Колева!
  • В началото потръпнах, накрая се стоплих! Поздрав! Докосва това твое пожелание
  • Благодаря Наистина ми се иска да е само сън за всички. Това е моето пожелание!
  • Дано първата част е било наистина само сън!
    Така че, всеки трябва да носи състрадание към страдащите...
    Харесва ми!
Предложения
: ??:??