Във всяко пожелание
витае нотка на измама.
Защо ли влагаме старание?
Щом искреността я няма.

Дали е утрото добро,
когато е в едните думи.
Къде ли виждаме живот -
щом липсва друго помежду ни.

Приятен ли ще е денят, 
цветята, ако в мислите остават?
Без да им усетим аромата
и ръката, която ги дарява.

Какво ли е приятна вечер?
Защо ли и нощта да бъде лека?
Звучи ми като раздяла вече
със думи, отпращащи човека.

И само на чебурашка песента
може да ни отговори - какво е
да искаш ежедневно топлина, 
да се раждаш отново и отново.

Да има смисъл в пожеланието, 
отделяйки от своето време, 
да отдадеш на някого вниманието, 
преди по пътя си да поемеш.

Vacuum