Покана за живот
Душата уморена в клетката запърха
с безпомощно отпусната главица.
Страхът на сърчицето ритъма обърка.
Животът притаен е. Връхче на карфица.
Понеже ù подхвърляха болезнени трошици
през гъстите решетки, на дъното в кафеза,
се пълнеха с НЕ-воля тревожните зеници.
Присъстваше случайно на ситите трапези,
където бяха свещите и пълните стакани
и тайно се оглеждаше, недоверчива в тях.
Понеже беше истинска. А грубо разпиляна
останките събираше от минал звезден прах.
А после ги постилаше в невероятен сън -
най-неразумния от всички дотогава.
Крилата да ù стигнат. Да полети навън.
Птица е. Животът заслужава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Николова Всички права запазени
