31.08.2012 г., 8:19

Поколения

565 0 2

      

 

         Поколения

 

                                In Vino Veritas

 

И само по това как растат децата ни

разбираме: стареем неусетно...

Но-о може би е по-суров и Вятъра

и вече с Бурите общуваме кокетно!...

 

Не вярваме!...Неизживяни страсти

и недолюбени Жени остават нощем,

и толкова Огнища незагаснали,

и Пътища неизвървяни още!..

 

И много вино има още в бъчвите,

дори за помените може да остане,

но нека не забравяме, че кръчмите

са от преди Христа и даже по-отрано

 

та да опитаме в оставащото Време

да свършим виното до края, без остатък,

каквото може и от Любовта да вземем-

пък после... каквото ни е писано нататък!..

 

...Но на идващите подир нас, да не пропуснем

да завещаем с Времето изминато

и Храмовите тайни на Изкуството,

с което правим: Любовта и Виното!..

                               

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...