Полека есента умира
Полека есента умира,
на скута си я залюлял,
подрънква седемструнна лира,
ветрецът от тъгата бял.
И песента му я приспива,
в съня си тя е тъй красива,
в последния си земен ден.
А той се моли и в Всемира,
отеква тихата му жал.
В гърдите му не се побира,
любов, която би изпял.
Но виж, сълзата милозлива,
в бял скреж по бузата застива,
а вятърът е съкрушен.
Наднича зима, зад стобора
очаква да ѝ дойде ред
над есен улици и хора,
да спусне бял воал от лед.
Тя зимата си е такава,
животът просто продължава,
снегът вали така студен.
И няма вятърът опора,
залита, безутешен блед.
Врабци напразно му говорят
и хвърлят му в очите смет.
И глух за птичата гълчава,
полека в мъката изтлява,
самотен, плачещ, угнетен.
Денят на весел пак се прави,
сърцето всъщност го боли.
Непостоянни хорски нрави
и уж разбира, но дали.
Градът е уж с душа корава,
но дъжд в стъклата засиява,
сълзи в стиха му нероден.
А пролет любовта ще слави,
щом зимата сбере поли.
Ще цъфнат пак поля, дъбрави
поточе ще заромоли.
Тревата росна ще стаява,
щурчета, Богу за прослава,
ще литне вятър окрилен.
Пчела ще люби пак полето
и птички ще летят.
И чувство, някога отнето,
ще буди този свят.
И влюбени ще скитат в рая,
открили любовта накрая,
и вятърът ще е блажен.
Ще спира някъде, където,
от обич ласкаво блестят,
очите сини на небето,
в далечен, влюбен необят.
Любов и щастие желая,
на този дълъг стих на края
и ето, толкова от мен.
Читателю, все пак се мая,
успях ли обич да извая,
или до смърт си отегчен.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят, ...
Коментари
-
Вили, сенсей, благодаря ви!
-
Бременна зима, цъфнала пролет, роди се лято...
И пак напред...
Харесах! -
Много ми хареса!
-
Благодаря ви, момичета! Вчера ми попадна средновековна трубадурска лирика, написана от Бернарт де Вентадоур. И реших да се предизвикам. Все пак нещо се е получило,(освен, че ми се "разгони фамилията" ).
Радвам се! -
Успя
-
Чудово! Немного перевела на свой родной язык -украинский -очень гармонично лёг перевод.
Поволі осінь вмирає,
На кол1нах її гойдаю
Звучить семиструнна ліра
і вітер від туги сивий,
І пісня його присипляє,
Красою вві сні осінь сяє
в останній свій день земний. -
Като приказка е, изтъкано от образност, песенност и нежност. Поздравления
-
То си е поема цяла,
от вятърът е побеляла,
но и зимата люти,
ще пари нашите очи.
Сполай ти, Наде, за разкош!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
