Полет на жена
Летя със ятото на птиците,
с очи загребвам синева.
Събирам топлина в зениците
и я раздавам по света.
Пристигам щедра като лято,
зеленоока и добра.
В косите ми - узряло жито
се гонят слънчеви петна.
И като вятъра съм лека,
и приливна като вълна,
и като лунната пътека
окъпана от светлина.
...Но тръгне ли от тука ятото
аз ще помръкна изведнъж.
И дълго ще тъжа за лятото
сама под есенния дъжд...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Марковска Всички права запазени
