19.12.2013 г., 21:09

Получих компенсация

859 0 2

За тези, дето аз обичах,

получих компенсация,

от всичките, които мен обичаха,

и още хиляди овации.

 

Очите, дето аз ги търсех,

от мене се отвръщаха,

а тези, дето мене гледаха,

прахта в душата ми обърсваха.

 

Вървях към този, дето подминаваше,

след мен вървяха влюбени души

и само поглед, който ми се даваше,

гасеше всички други светлини.

 

Обрат ли е? Съдба ли е? Какво е? -

че все преследваме недостижимото,

не може ли поне веднъж в живота ни

да победим така непобедимото...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Енигма Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...