ПОМНЕТЕ МЕ?
Нали съм на седемдесет дъртаче,
плешивите си възрасти чета –
понякога момчето в мен си плаче
за своето бретонче на черта,
за бялата си ризка – отесняла,
за счупените ролкови кънки,
за старите хинапи във квартала,
които някой сцепи на трески,
за милите ми мамини закуски –
препечени милинки във тава,
за даскалото с класната по руски, ...