Валери_Станков (Валери Станков)
1148 825
7.05.2024 г., 9:58 ч.

Помнете ме? 

  Поезия
129 5 6

ПОМНЕТЕ МЕ?

 

Нали съм на седемдесет дъртаче,

плешивите си възрасти чета –

понякога момчето в мен си плаче

за своето бретонче на черта,

 

за бялата си ризка – отесняла,

за счупените ролкови кънки,

за старите хинапи във квартала,

които някой сцепи на трески,

 

за милите ми мамини закуски –

препечени милинки във тава,

за даскалото с класната по руски,

която ни заведе във Москва,

 

за първата девойчица, която

целуна ме във цъфналата ръж

и обеща ми следващото лято

от мен да стори див и силен мъж,

 

за Шаро – ослепялото ми куче,

което – нейде в Рая, отлетя.

Добре си знам какво ще ми се случи –

и аз ще гушна четните цветя.

 

И – помолете кмета да не плаче.

Да си чете речта над някой друг.

Помнете ме? – едно добро дъртаче,

оставило ви стихче във Фейсбук.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докато я има Шишковата градинка с пейчиците там трябва да те виждаме! Отново браво! Учители и редактори, този български поет трябва да се изучава в училище! Сетете се!
  • Валерка, какъв е този тон, сякаш ще ни напускаш, бе човече?! Я да ти се скарам малко аз! Ама малко – да не вземеш да ми се разсърдиш, хей! Поднесъл си ни отново поетичти редове, които преобръщат душата с поезия, която опиянява! Сполай ти за неизчерпаемия талант и за щедростта, с която роиш сладкодумните си стихове,
    винаги със запазена марка! Жив и здрав бъди!👍🥰
  • Ех Вальо, Вальо.... как може да те забрави човек? Нямаш си на представа какво ми причиняваш с твоите стихове. Ту ме разплакваш, ту ме разсмиваш, ту ме замисляш и на всичкото отгоре ме караш да ровя из речниците за някои думички дето използваш.
  • ...и момчето в мен заплака !
  • Неподражаем!
  • В момента съм настроен много носталгично и този стих ме докосна дълбоко.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??