Помнете ме?
ПОМНЕТЕ МЕ?
Нали съм на седемдесет дъртаче,
плешивите си възрасти чета –
понякога момчето в мен си плаче
за своето бретонче на черта,
за бялата си ризка – отесняла,
за счупените ролкови кънки,
за старите хинапи във квартала,
които някой сцепи на трески,
за милите ми мамини закуски –
препечени милинки във тава,
за даскалото с класната по руски,
която ни заведе във Москва,
за първата девойчица, която
целуна ме във цъфналата ръж
и обеща ми следващото лято
от мен да стори див и силен мъж,
за Шаро – ослепялото ми куче,
което – нейде в Рая, отлетя.
Добре си знам какво ще ми се случи –
и аз ще гушна четните цветя.
И – помолете кмета да не плаче.
Да си чете речта над някой друг.
Помнете ме? – едно добро дъртаче,
оставило ви стихче във Фейсбук.
© Валери Станков All rights reserved.
