henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
12.07.2009 г., 15:45 ч.

Поне ден 

  Поезия » Друга
1058 0 10

И ето, отново се съмна

над дневните покриви.

Мокро е.

Със нощта и сънят ми потъна –

и литнаха черните с човките.

Дълбаеха яма в леглото ми,

дълбаеха - кървави ноктите,

а трохите усмивка останали

не поискаха черните с човките.

Не поискаха нищо човешко –

не поискаха хляб, нито сълзи –

изкълваха и най-малката вяра

и заплюха другото в мене.

Самотата е верен приятел –

не ревнува, когато обичаш,

не празнува, когато умираш,

а подготвя те...

за пътуване.

Сварих си кафе. Ще запаля.

Красиво е зад прозореца.

Ще изчакат ли, ех, поне ден,

ще изчакат ли

черните с човките...

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??