И ето, отново се съмна
над дневните покриви.
Мокро е.
Със нощта и сънят ми потъна –
и литнаха черните с човките.
Дълбаеха яма в леглото ми,
дълбаеха - кървави ноктите,
а трохите усмивка останали
не поискаха черните с човките.
Не поискаха нищо човешко –
не поискаха хляб, нито сълзи –
изкълваха и най-малката вяра ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up