henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
Jul 12, 2009, 3:45 PM

Поне ден 

  Poetry » Other
1144 0 10

И ето, отново се съмна

над дневните покриви.

Мокро е.

Със нощта и сънят ми потъна –

и литнаха черните с човките.

Дълбаеха яма в леглото ми,

дълбаеха - кървави ноктите,

а трохите усмивка останали

не поискаха черните с човките.

Не поискаха нищо човешко –

не поискаха хляб, нито сълзи –

изкълваха и най-малката вяра

и заплюха другото в мене.

Самотата е верен приятел –

не ревнува, когато обичаш,

не празнува, когато умираш,

а подготвя те...

за пътуване.

Сварих си кафе. Ще запаля.

Красиво е зад прозореца.

Ще изчакат ли, ех, поне ден,

ще изчакат ли

черните с човките...

© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??