Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
8.09.2015 г., 16:14 ч.

Понеже ще се мре 

  Поезия » Хумористична
851 0 16

Понеже ще се мре
===============

Понеже и бездруго ще се мре,
поисках да е леко и красиво.
Смъртта поканих — както му е ред —
със хляб и сол, и "Перлова" от Сливен.


Преметох си душата и постлах
с най-скъпото килимче от чеиза.
И Тя дойде потънала във прах,
прокъсала последната си риза.

 

Оплака се от трудния живот,
от данъка, наложен от безкрая.
Как искала поне един белот
със някого веднъж да поиграе!

 

Накрая свърши гроздовият сок,
на моето диванче Тя похърква.
В ръце държа скрепен с печат оброк,
че дълго още няма да съм мъртва.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Ех, слънчице, трудна битка си спечелила
  • Много бих искала да имам твоя стихосбирка, Цвети! За мен тя би била голямо богатство!
  • Благодаря Ви!!!
  • Браво! И аз харесах
  • Аплодисменти и от мен!
  • И аз като другите, Цвети - аплодисменти!
  • Чудесно!
    Харесах много!
  • Хубаво! Да се откупиш от смъртта с белот и сливенска Перлова е направо аристократично. Сизиф не е успял да се досети за този интересна идея.
    Великолепно написано стихотворение, Цвети. Поздравление! Пезията направо се лее от него като Токайско!
  • Усмихна ме!
  • С усмивка към дамата с косата Като се замислиш, тя не заслужава нищо по-различно от усмивките
  • Хахаха, страхотно е!
  • Добре си се уредила! Харесах!
  • Е, чудесен е!
    Лее се и се усмихва, дано не е от "Перловата".
    Поздрав, Цвети!
  • Пиянството И леко и приятно...Но дано не И е лош махмурлука!
  • Вечна тема, интересно разказана и с добър край...Много ме заинтригува, и понеже в момента съм на тема кратки разкази ето един подобен:
    Криеница
    Кърт Хоуман
    - Деветдесет и девет, сто! Който се скрил, скрил, тръгвам да търся!
    Ненавиждам да броя, но за мен това е далеч по-лесно, отколкото да се крия. Когато влизам в тъмна стая, прошепвам на този, който се спотаява вътре: „Пу, за мен!”
    Крият се и ме дебнат с погледи по дългия коридор, по който вървя, а на висящите по стените огледала се отразява фигурата ми – цялата в черно и с коса в ръцете.
Предложения
: ??:??