Поникване (на Й)
Присвятква мълния, пътека към безкрая,
а аз в мъглите на декември съм обречен.
Затворник в неугледната си стая,
залъгвам се, че може би съм вечен.
Единствено заради теб живея -
последната, най-скъпата любима.
Дали в очите ти ще оцелея
от ноктите на ледената зима?
Докоснал се до младото ти тяло,
отлагам неизбежната присъда,
с една илюзия, че с теб сме цяло,
че и зад хребета на времето ще бъда.
А всъщност всичко вече е решено,
записано на прашната тетрадка,
под ъгълче прегънато и дребно
завършва тъжно приказката кратка...
Но светлината на надеждата ще свети,
дори в отвъдното, което ще ме вземе.
Над славата на земните поети
пониква името, дошло да ги превземе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
