Поникване (на Й)
Присвятква мълния, пътека към безкрая,
а аз в мъглите на декември съм обречен.
Затворник в неугледната си стая,
залъгвам се, че може би съм вечен.
Единствено заради теб живея -
последната, най-скъпата любима.
Дали в очите ти ще оцелея
от ноктите на ледената зима?
Докоснал се до младото ти тяло,
отлагам неизбежната присъда,
с една илюзия, че с теб сме цяло,
че и зад хребета на времето ще бъда.
А всъщност всичко вече е решено,
записано на прашната тетрадка,
под ъгълче прегънато и дребно
завършва тъжно приказката кратка...
Но светлината на надеждата ще свети,
дори в отвъдното, което ще ме вземе.
Над славата на земните поети
пониква името, дошло да ги превземе!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотно. Тук има всичко- копнеж, изповед, любов, надежда. Как да не се възхитя на таланта ти?
-
Благодаря ти, че оцени текста ми, Тони! Силно съм трогнат, защото зная, че усещаш написаното от мен. Да ти е много хубава нощта и сънищата, които я насищат!
Мерси за вниманието, Лили! Чудесен коментар, който силно ме развълнува.
Благодаря и за оценяването на скромния ми текст. Желая ти хубава вечер и вдъхновен утрешен ден! -
Благодаря на всички коментирали и оценили скромния ми текст! Трогнат съм от вниманието. Пожелавам ви приятна вечер и перфектни дни до края на тази седмица!
-
Човек си заслужава да живее щом има Любов,дори и последна.А надеждата,тя не умира,а преминава с Душата в отвъдното.Чудесен стих.Поздравления!!!
-
Ето това е поет.Хвалиприпръцкофците да дойдат и да учат.
-
Тази мълния ще остане в съзнанието ми завинаги. Отново много красиво стихотворение. Поздрави, Мисана!
-
Аз няма да коментирам, тъй като нямам думи за написаното. Поздрави и от мен и приятна свдмица!
-
Харесвам!
-
Стои като равносметка на един живот, където смисълът е любовта. Една кратка изповед, изпълнена с надежда, че поне обичта няма да е забравена. Страхотно! Поздравления, Младене!
-
Светът живее толкова дълго,колкото е дълготрайна любовта!Харесах произведението, където дълбоко в смисъла си му заложил любовта,дори и онази любов,в отвъдното,значи наистина ще живееш вечно!Прекрасен ден от мен!
-
Аз се спирам на финала, който носи идеята на стиха: едно име идва, за да превземе земните поети. И това е поникване на засетите надежди.
Аплодирам светлия оптимизъм, подхранван от една любов!
Подрави и съхранено вдъхновение! -
Красива споделеност ни рисуваш!!! Нека да е такава и започващата седмица за теб, Мисана!!!
Потопи се в нея без угризения, а само с желания!!!
"Потапяне
Потапям се в теб, в океана,
на нашите емоции и страст.
Не се страхувам, че ще се удавя
и чужди думи няма да ме спрат.
Не ме гони, обичам те такава -
увита със воал от самота,
понякога загледана в безкрая
и търсеща с очите си звезда,
понякога изтръпнала и боса,
понякога отчаяна и зла -
във шепите си винаги ми носиш
капчици от радост и тъга.
Виждам как ръцете ти треперят,
усещам как сърцето ти тупти,
как сънищата бавно ни превземат,
как сливаме се двама - аз и ти.
Как птиците политат към небето,
как мислите ни като тях кръжат,
как слънцето, създавайки дъгите,
към нашите сърца създава път.
И пръстите по кожата отекват -
докосваш ме и сякаш съм пиян.
Разтварям се във всяка твоя клетка,
прелял се в твоя огнен океан."
Камен Илиев -
А може би, точно сега започва приказката??? Измечтай си я,напиши си я, претвори си я с красив финал!! - И заживели дълго и щастливо в любов... Всичко си зависи от нас и желанията можем да си осъществим с дълбока вяра и без да изпитваме страх, какво ще бъде! Винаги се случва най-доброто за душите ни! Пожелавам ти, Младене най-доброто!!! Прекрасен стих!!!
-
Шепне като натъжена лира...!!!
"А всъщност всичко вече е решено,
записано на прашната тетрадка,
под ъгълче прегънато и дребно
завършва тъжно приказката кратка..." -
Копнежно звучи. Поздрав!
-
"Но светлината на надеждата ще свети"
Ще свети Младене,семената са посяти
и ще поникнат дори когато вече ни няма.
"Над славата на земните поети
пониква името,дошло да ги превземе!"
Много силен стих,моите адмирации! -
Благодаря ви за вниманието, Мей, Таня, Катя! Трогнахте ме с присъствието си и с хубавите си думи и разсъждения.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Единствено заради теб живея -
последната, най-скъпата любима.
Дали в очите ти ще оцелея
от ноктите на ледената зима?
Докоснал се до младото