Поникване (на Й)
Присвятква мълния, пътека към безкрая,
а аз в мъглите на декември съм обречен.
Затворник в неугледната си стая,
залъгвам се, че може би съм вечен.
Единствено заради теб живея -
последната, най-скъпата любима.
Дали в очите ти ще оцелея
от ноктите на ледената зима?
Докоснал се до младото ти тяло,
отлагам неизбежната присъда,
с една илюзия, че с теб сме цяло,
че и зад хребета на времето ще бъда.
А всъщност всичко вече е решено,
записано на прашната тетрадка,
под ъгълче прегънато и дребно
завършва тъжно приказката кратка...
Но светлината на надеждата ще свети,
дори в отвъдното, което ще ме вземе.
Над славата на земните поети
пониква името, дошло да ги превземе!
© Младен Мисана All rights reserved.
