Поредното писмо
Реших да ти напиша днес писмо,
поредното... така ще е докрая
ще го изпратя с мисъл, без клеймо,
с адрес... до Бог, там някъде, във Рая.
И него ще започна с думи две,
" Обичам те!", то другото е ясно,
догдето бие майчино сърце,
духът ти ще усещам ежечасно.
Пази се там, където и да си,
израствай, не подгъвай колената,
усмихвай се, тъй както и преди,
за добрината не търси отплата.
Душата зареди със светлина
и някога по малко ни изпращай,
че често не достига тука тя,
а в тъмното съдбата е злощастна.
Дохождай си и сине у дома,
дори невидим, аз ще те усещам,
по ветрения полъх - топлина,
по аромата, цветен предизвестник.
Сега ти давам своя благослов,
бъди, ти, рожбо, ангелска отмяна,
дарявай людете навред с любов.
Помагай им!... С много обич: мама"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
