11.08.2011 г., 0:58

Порочна тленност

1K 0 2

Докога ще хвърляш огнени реки?
Твоята любов е хищна женственост,

но не казвай нито дума - замълчи,

че твоят глас разкошна е божественост...

 

Не смея да те пипна палиш още,

изкушавам се..., дали си позволена...?

Изпепели ме във екстаз среднощен,

разсипала във мен порочна тленност.

 

Давай, покажи ми ясно, що е хала,

погали ме с нежните си нокти,

истинският мъж се на едно предава,

но винаги недосразен остава...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Главоногов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....