Порок на сърцето...
Да ти кажа честно правичката -
Аз ама хич не съм за тебе.
Като в обувката ти съм камъче,
все някак вечно ти преча...
Като трън във пета̀ те убождам,
и боля, като шип на кръста.
Без покой, денем и нощем.
Вече сигурно ти омръзна...
Да ти кажа, честно правичката -
аз не съм за мирисане цвете.
Имам досадни и вредни навици,
с диагноза - порок на сърцето...
Да те обичам. (Без хамалогия).
И, защото ще ти е адски скучно,
ако четеш сама митология,
без да мога да ти се случа...
И да знаеш, че зная също -
Няма Принцове без Принцеси.
И каляска нямам, ни къща.
Имам комплекси и много стрес.
Тъй, ще изохкам са̀мо
и ще си бия шута от у̀пор!
Щом не мога да съм ти рамо,
поне на очите ти да е сухо...
И накрая, ако ще тръгвам -
Не дойдох, за да ме изпращаш!
Утре сутрин, (ако осъ̀мна) -
пак до мен да си! И без гащи...
Стихопат.
(DannyDiester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
