Портрет с луна и звезди
Застанал леко на една страна,
позирайки с красивия си профил,
усмивка притаена зад замъглени очила,
и прави се, че пише нова строфа,
а него звездите му говорят,
луната през прозореца наднича
и му диктува, и му срича,
а истината в чашата с уиски,
внимава да не я разплиска,
на косъм висналото огледало,
напукано във него се оглежда
приятелски намига му под вежди:
и двамата делят една съдба -
да отразяват чрез себе си света.
А пепелника? Как без него -
където има чаша и поет,
звезди, нащърбена луна,
да не забравим вазата
с увехнали цветя,
обгърнати в дима;
последни щрихи,
и картината заспа...
* * * * *
Да си признае, кому звездите стиховете му ваят и кой говори си с луната, когато другите в съня мечтаят?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ссссс Всички права запазени
