Послание
Дими с лулата, седнал във вигвама,
посърналият вожд Плешив Орел.
В очите му е мъката голяма.
Какъв живот! Не вижда вече цел.
Проклина под завивката си нощем,
че болка в ставите извиква стон.
Когато беше млад и силен още,
с една стрела поваляше бизон.
Посрещаше безстрашно враговете.
От тях свали той скалпове безброй.
Ловеше риба, гол под ледовете,
излизаше и с гризли в пряк двубой.
Но ето, че дойдоха бледолики,
прикрити, лицемерни, за беда.
Прилъгаха те войните велики,
отровиха ги с огнена вода.
Не знаеха наивниците честни,
че янки е убиец и крадец.
А правилото му за всички местни –
добрият индианец е мъртвец.
Застрелваха и старци и дечица...
Проведоха тотален геноцид.
Угасна в мрака не една зеница.
Не е измислен някакъв си мит.
Накрая и бизоните избиха.
За племето настъпи страшен глад.
Земята плодородна присвоиха,
натъпкаха ги в гаден резерват.
А после – шарката с одеалата...
По-подли бяха даже от койот.
Косеше ги зараза непозната,
измислил би я само идиот.
Плешив Орел завета си остави:
,,Недей прегръща янки като брат!
Захапе ли веднъж със зъби здрави,
страната ти превръща в резерват!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
