7.10.2018 г., 0:11

Последен танц в първи дуел

628 0 0

Шепотно пеят морски вълните

вълнуват се бясно в страстно танго –

разпенват, изправят, накъдрят косите

в последен марш свири първи фагот!

 

Шпалир от криле на птичето ято

приветства за последен път лорд Лято,

а той носи короната нова от злато

в листенца от залезна ласка излята!

 

И песен нова прибоят запява

сребросините рокли се сменят с жарава

вятърът нова кралица вестява-

с името "Есен" вече корабът плава!

 

И ето вече...

 

Стъпи тя на лазурния бряг

и в слънчева заря избухна листопада

и дъждец поръси горския праг,

изпъна юздите царският впряг

и тя литна с него в луд бяг...

за да блесне пред портите, скрити от златото под водопада!

 

Докосна с нежна ръка тревата

и в кехлибар смени цвета на косата –

трепетно и бързо с дъх неуловим

тя стъпи боса в този топъл килим!

Стъпи боса в сутрешната мъгла,

но смени пухкавия памук с дъга!

 

Шепотно пеят вълните морски

изпращат своя лидер, посрещат нов водач

махат за сбогом на новият цар горски

и отмиват от пясъка следите последни на своя ездач!

 

Притихват... Ще чакат зова на сирените и новата песен,

ала стига за тях... Тя стъпи вече –

крачи смело и пъстри света отдалече

прекрасна нова златна есен!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Каролина Ташкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...