Шепотно пеят морски вълните

вълнуват се бясно в страстно танго –

разпенват, изправят, накъдрят косите

в последен марш свири първи фагот!

Шпалир от криле на птичето ято

приветства за последен път лорд Лято,

а той носи короната нова от злато

в листенца от залезна ласка излята!

И песен нова прибоят запява

сребросините рокли се сменят с жарава

вятърът нова кралица вестява-

с името "Есен" вече корабът плава!

И ето вече...

Стъпи тя на лазурния бряг

и в слънчева заря избухна листопада

и дъждец поръси горския праг,

изпъна юздите царският впряг

и тя литна с него в луд бяг...

за да блесне пред портите, скрити от златото под водопада!

Докосна с нежна ръка тревата

и в кехлибар смени цвета на косата –

трепетно и бързо с дъх неуловим

тя стъпи боса в този топъл килим!

Стъпи боса в сутрешната мъгла,

но смени пухкавия памук с дъга!

Шепотно пеят вълните морски

изпращат своя лидер, посрещат нов водач

махат за сбогом на новият цар горски

и отмиват от пясъка следите последни на своя ездач!

Притихват... Ще чакат зова на сирените и новата песен,

ала стига за тях... Тя стъпи вече –

крачи смело и пъстри света отдалече

прекрасна нова златна есен!...