Последно корабче, съдбовно
Да можех да отплувам тихо,
към хоризонта и отвъд.
Ще взема само два-три стиха
и чаша вино – за из път.
Последно корабче, съдбовно,
далеч от разпри и тълпи.
В гърдите тежестта оловна,
дано и теб не потопи.
В земи далечни отведи ме –
дано душата полети.
Ще бъда без лице и име,
ще бъдем само аз и ти.
А ако нявга оглупяла,
за дом и суша затъжа,
спомни ми тежката раздяла,
спомни ми черната лъжа.
И нека бъда морска пяна,
отблясък по вълни, лъчист.
Навеки нека да остана,
пленен в платната летен бриз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
