Понеже съм си дребничка, невзрачна,
а ти до мене - цяла планина,
несигурна по сянката ти крача -
с едно нелепо чувство за вина,
че ти си имаш своята посока,
до облаците стигаш. И отвъд.
Пък аз, задъхана от изнемога,
проклинам този невъзможен път.
Напразно впрегнах и мечти, и воля -
до теб да бъда, в крачка да вървим.
(Не всяка обич ни издига в полет
Понякога и в полета грешим.) ...