По-добре да спя:

там е красиво и спокойно.

Будна ли съм - ме забравят.

А на мен оставят да ги помня.

Не искам вече в стаята си цветя.

Ароматът им за мен е забравен.

И не трае дълго, също като свещта,

която оставяте до прозореца ми нощем.

Не ми говорете за чудеса.

Такива в приказките само съществуват.

Ние отдавна не живеем в тях, а в свят,

в който мъртвите не възкръсват.

Не отправяйте молитви към нашите творци.

Те отдавна затвориха небесните порти.

Избраха да останат слепи и глухи от векове,

без значение дали безсмъртен си или не.

***

Откраднах частицата искра,

която някога ви правеше щастливи.

Сега виждам единствено безизразни лица,

забулени в облаци от тишина и мъгли сиви.

Колко още да взема от вас? Дори и

Вечността вече струва ми се кратка...

Но ако все още имам право да избера -

не искам повече да греша. Подарявам ви свобода.

Затова...оставете ме да спя:

там е красиво и спокойно.

Будна ли съм - ще ви нараня,

душа върху чуждо платно нарисувана.