Пост-кома синдром
По-добре да спя:
там е красиво и спокойно.
Будна ли съм - ме забравят.
А на мен оставят да ги помня.
Не искам вече в стаята си цветя.
Ароматът им за мен е забравен.
И не трае дълго, също като свещта,
която оставяте до прозореца ми нощем.
Не ми говорете за чудеса.
Такива в приказките само съществуват.
Ние отдавна не живеем в тях, а в свят,
в който мъртвите не възкръсват.
Не отправяйте молитви към нашите творци.
Те отдавна затвориха небесните порти.
Избраха да останат слепи и глухи от векове,
без значение дали безсмъртен си или не.
***
Откраднах частицата искра,
която някога ви правеше щастливи.
Сега виждам единствено безизразни лица,
забулени в облаци от тишина и мъгли сиви.
Колко още да взема от вас? Дори и
Вечността вече струва ми се кратка...
Но ако все още имам право да избера -
не искам повече да греша. Подарявам ви свобода.
Затова...оставете ме да спя:
там е красиво и спокойно.
Будна ли съм - ще ви нараня,
душа върху чуждо платно нарисувана.
© Нина Чалъкова All rights reserved.
