26.05.2011 г., 11:49  

И птиците били жестоки

1.4K 1 25

 

Мечтаех да съм волна птица
и към небето да летя  –
до най-високото да стигам,
оттам да гледам към света.

Но днес видях как ято щъркели
убиват болния сред тях...
От гледката очи oтвърнах.
У мен умря една мечта. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С голямо закъснение прочетох и последните коментари.

    Благодаря ви, Аз, Силвия, Цонка и Марко!
  • <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>
  • Винаги съм те чела с удоволствие,но в последните две стихотворения ми се струват най-хубавите.Или винаги ме се е струвало така!!!
  • Споделям, Ели!
  • Вода, прекрасно стихотворение,както винаги разбира се.Радваш душата ми както с красивите снимки,така и с поезията си.Благодаря !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...