20.12.2011 г., 22:03

Посветено на Жоро Серафимов (Георги Димитров)

2.4K 0 6

НЕКА БОЖИЯТА ДЛАН СПРАВЕДЛИВО ДА СЪДИ...


За теб, който много очи си разплакал
и крехките женски сърца наранил,
за теб, който човечността си съблякъл
и толкова чисти души заблудил...

Уж име за теб на светец са избрали,
а тъне душата ти в кал и заблуда...
Жънеш чужди реколти, пиеш чужди похвали...
Ти, човек недостоен, потомник на Юда!

За теб, който сменяш декор след декор,
днес обиди ще сипеш, утре с плам ще целуваш...
Незавидна е ролята ти на актьор!
Отстрани виж се как жалко ти съществуваш!

Кажи ми какво чувстваш в тези минути,
когато за сметка на чуждата болка,
ти с думи се храниш, незаслужено чути...
Кажи ми какво си спечелил? И колко?

Колко струва да бъдеш човек, само час?
Добротата е избор! Не се тя купува!
Колко истини, питам, си казал на глас?
А лъжата спести, тя сама си изплува!

Пак за теб, и за всеки, когото с лъжа
съградил е живот - низ от кули фалшиви,
гледам днес към небето и рими редя -
знам, че там горе всичко се чува и види!

За теб... Да, за теб, ще се моля на Бог, 
та чернилката в твойта душа да пропъди,
и дяволът в тебе, студен и жесток,
нека Божията длан справедливо да съди!

 Павлина Соколова

Този стих посвещавам на човека, който излъга, че са негови моите стихове и тези на още много автори, между които Ясен Ведрин, Чавдар Райчев, Валентин Добрев, Поликсения Ангелова, Павлина Петрова, Димитър Никифоров, Даниела Ангелова, Ивайло Яков, Дилияна Пенчева , Carabianaса... и т.н... Месеци наред той е лъгал жените, че са "част от шесте му стихосбирки", свалял им е звезди с тях и е скачал от едно сърце на друго... Това, което искам да кажа на този човек, и на всички, които са като него е, че Господ вижда всичко и рано или късно всеки плаща за греховете си. Хора, бъдете искрени! И добри! Това е правилният избор!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...