Посърнал слънчоглед
Събудиш ли се в бучка лед,
без мъж, без сила, без признание,
ти си посърнал слънчоглед,
затулен в ниското в изгнание.
Протягаш хилава глава
към слънчицето да погледнеш,
замяташ хрома голота
с вехнеещи листца последни.
Узрелите полюшват плът,
отдават се на урожая,
реки от семена текат
от пазвите им към безкрая.
Прегънал в сянката снага,
към корена си сух привеждаш
присъдената самота,
изпепелената надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
