svetlitschka (Светличка)
554 4783
21.07.2022 г., 6:46 ч.

Посърнал слънчоглед 

  Поезия » Философска
370 3 11

Събудиш ли се в бучка лед,

без мъж, без сила, без признание,

ти си посърнал слънчоглед,

затулен в ниското в изгнание.

 

Протягаш хилава глава

към слънчицето да погледнеш,

замяташ хрома голота

с вехнеещи листца последни.

 

Узрелите полюшват плът,

отдават се на урожая,

реки от семена текат

от пазвите им към безкрая.

 

Прегънал в сянката снага,

към корена си сух привеждаш

присъдената самота,

изпепелената надежда.

 

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Марко! Нали си бутам камъка по нанагорнището, това се получава...
  • Много силно !
    Поздрави за творбата !
  • Права си, Наде. Изпитанията ни не избират сезоните, но да не ги оставяме да ни пречупят. 💕
  • Светулчице, Светулчице, лято е запали фенерчето и политай!
  • Благодаря ви за красивите стихотворни коментари и обнадеждаващи думи. 🍀
  • "Прегънал в сянката снага,"
    отново слънцето поглеждаш.
    И няма как да си сама
    с надежда стихче щом подреждаш.
  • Нека никога не се губи НАДЕЖДАта. Нов ден ще изгрее! Поздравления
  • Много, много ми хареса! Поздравявам те!
  • Изпепелената надежда
    с водата жива ти полей,
    и твоя взор напред поглежда,
    и нека нов живот изгрей!
  • Събудиш ли се, в изгрев бял,
    с дъха на собствената цялост,
    светът за тебе е изгрял
    и всеки ден е чиста радост
  • Радвам се, че аз първа посрещам стихотворното ти детенце, Светличка!
    Като поетична изработка ми хареса, но усетих тъга и безнадеждност в метафората за живота-слънчоглед и това се предаде и на мен. Вземи сили от изправените в редички покрай теб други слънчогледи и пий живителни сили от лятното слънце, мила! Прегръщам те!
Предложения
: ??:??