13.02.2008 г., 16:55

Потъваме

906 0 4
Потъваме и се надяваме някой да ни подаде ръка.
Потъваме и се надяваме някой да забележи, че изчезваме.
И потъваме, давейки се в собствените си лъжи.
И потъваме, мъчейки да си поемем дъх за последен път.

Признавам вината си. Грешна съм.
Не мога да издържа повече на този натиск.
Прекалено слаба съм и те ме бутат
все по-надълбоко и надълбоко, докато стигнем дъното.

Потъваме, няма избавление за никого.
Потъваме, чакайки своя край.
И потъваме, докато един ден не осъзнаем,
че няма накъде повече.

Молейки се за края.
Искайки покой.
Взираме се в света зад нас
и си казваме:
"Моля те, побързай!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© В.К Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...