Feb 13, 2008, 4:55 PM

Потъваме

  Poetry » Other
911 0 4
Потъваме и се надяваме някой да ни подаде ръка.
Потъваме и се надяваме някой да забележи, че изчезваме.
И потъваме, давейки се в собствените си лъжи.
И потъваме, мъчейки да си поемем дъх за последен път.

Признавам вината си. Грешна съм.
Не мога да издържа повече на този натиск.
Прекалено слаба съм и те ме бутат
все по-надълбоко и надълбоко, докато стигнем дъното.

Потъваме, няма избавление за никого.
Потъваме, чакайки своя край.
И потъваме, докато един ден не осъзнаем,
че няма накъде повече.

Молейки се за края.
Искайки покой.
Взираме се в света зад нас
и си казваме:
"Моля те, побързай!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...