Feb 13, 2008, 4:55 PM

Потъваме

  Poetry » Other
908 0 4
Потъваме и се надяваме някой да ни подаде ръка.
Потъваме и се надяваме някой да забележи, че изчезваме.
И потъваме, давейки се в собствените си лъжи.
И потъваме, мъчейки да си поемем дъх за последен път.

Признавам вината си. Грешна съм.
Не мога да издържа повече на този натиск.
Прекалено слаба съм и те ме бутат
все по-надълбоко и надълбоко, докато стигнем дъното.

Потъваме, няма избавление за никого.
Потъваме, чакайки своя край.
И потъваме, докато един ден не осъзнаем,
че няма накъде повече.

Молейки се за края.
Искайки покой.
Взираме се в света зад нас
и си казваме:
"Моля те, побързай!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...