18.03.2015 г., 21:17 ч.

Повече от вяра 

  Поезия
593 0 9
Лицето ти покълва в мен по пладне.
Ще стигнат ли следите ти, за да потегля?
Винаги те търсех на разсъмване,
по устните дъха ти да намеря.
А толкова дълбоко е в очите ти!
И топло е, почти като утеха –
закърпила съм с тях пробойните
и нижа те по мен, подобно дреха.
Ти можеш ли да ме обичаш?
Разголих се до кости, да те имам.
Заедно е колкото надежда.
Заедно е повече от сила.... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??