Лицето ти покълва в мен по пладне.
Ще стигнат ли следите ти, за да потегля?
Винаги те търсех на разсъмване,
по устните дъха ти да намеря.
А толкова дълбоко е в очите ти!
И топло е, почти като утеха –
закърпила съм с тях пробойните
и нижа те по мен, подобно дреха.
Ти можеш ли да ме обичаш?
Разголих се до кости, да те имам.
Заедно е колкото надежда.
Заедно е повече от сила.... ...