Не ме обичай
Не ме обичай... Бялата ми кожа
е лист, по който мъките рисуват.
А грозна е картината - ще можеш
да видиш кой и колко, всъщност, струва.
И сенки под ресниците ми плуват...
Не ме обичай! Няма да ги крия
когато във леглото ти будувам
и жадно от тегобите си пия.
Студените ми нощи са стихия,
завихряща на миналото лѝка.
Не ме обичай! Трябва да убия
жената, дето в тъмното ме тика.
И щом с короната ѝ се закича,
ще видиш тази, дето да обичаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
