Грях
Той мина като сянка покрай мен,
дори не забеляза, че ме има.
Отиде си разплакан този ден,
а другите изгряваха раними.
Напразно чаках. Гледах отдалече
как търси по-високи небеса.
И в сънищата даже ме болеше.
(Неволно исках да остане сам.)
И случи се. Съдба или проклятие?
Не мога вече да го променя.
Тежи ми като грях. Като разпятие.
И мълком нося своята вина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
