voda (Елица Ангелова)
586 14113
15.02.2008 г., 0:28 ч.  

Грях 

  Поезия » Любовна
983 1 23

Той мина като сянка покрай мен,

дори не забеляза, че ме има.

Отиде си разплакан този ден,

а другите изгряваха раними.

 

Напразно чаках.  Гледах отдалече

как търси по-високи небеса.

И в сънищата даже ме болеше.

(Неволно исках да остане сам.)

 

И случи се. Съдба или проклятие?

Не мога вече да го променя.

Тежи ми като грях. Като разпятие.

И мълком нося своята вина.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??