voda (Елица Ангелова)
77 582

Feb 15, 2008, 12:28 AM 2018-09-25T06:50:14+03:00

Грях

Poetry » Love

1.2K 1 23

Той мина като сянка покрай мен,

дори не забеляза, че ме има.

Отиде си разплакан този ден,

а другите изгряваха раними.

Напразно чаках. Гледах отдалече

как търси по-високи небеса.

И в сънищата даже ме болеше.

(Неволно исках да остане сам.)

И случи се. Съдба или проклятие?

Не мога вече да го променя.

Тежи ми като грях. Като разпятие.

И мълком нося своята вина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Благодаря ти, Тома.
Не са ме наричали "кокиче", но отсега нататък - надявам се.

2008-02-15T20:45:31+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Нежна картина, в действителност. Някой някога викал ли ти е "кокиче"?
Питам, защото така виках и все още чат-пат викам на бившата си мацка.

2008-02-15T20:24:25+02:00
voda (Елица Ангелова)

Толкова сте щедри, приятели мои! Благодаря ви !
А какво да публикувам утре, за да не ви разочаровам?!

2008-02-15T18:11:46+02:00
vanya777 (Ваня)

Като полъх с дъх на цвят!

2008-02-15T18:06:47+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Прекрасно е! Много красив стих!

2008-02-15T12:14:37+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0