Той мина като сянка покрай мен,
дори не забеляза, че ме има.
Отиде си разплакан този ден,
а другите изгряваха раними.
Напразно чаках. Гледах отдалече
как търси по-високи небеса.
И в сънищата даже ме болеше.
(Неволно исках да остане сам.)
И случи се. Съдба или проклятие?
Не мога вече да го променя.
Тежи ми като грях. Като разпятие.
И мълком нося своята вина.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
