21.07.2007 г., 22:09 ч.

ПОЗНАХ ГО 

  Поезия
608 0 5
Безименна тревога.
Безпосочна.
------------------------
Родена изпод купища от страх.
През жълти руини и сухи почви
вървях, 
а върху мен се сипе прах...
И търсех в дълбините на земята,
в плътта й премаляла,
СВЕТЛИНА!
А слънцето над мене се премята -
от утро до мъртвешка тишина...
По сухите ми устни, посивели,
се плъзгаха безименни слова  -
за истини и смърти, за повели,
за раждане, за вик.
За светлина...
Умираща от жажда и безкръвност,
тежаща от безсилие и пек,
видях в далечината
БОГ НА КРЪСТА...
Познах го.
По това,
че
е
ЧОВЕК!

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??