ПОЗНАХ ГО
Безименна тревога.
Безпосочна.
------------------------
Родена изпод купища от страх.
През жълти руини и сухи почви
вървях,
а върху мен се сипе прах...
И търсех в дълбините на земята,
в плътта й премаляла,
СВЕТЛИНА!
А слънцето над мене се премята -
от утро до мъртвешка тишина...
По сухите ми устни, посивели,
се плъзгаха безименни слова -
за истини и смърти, за повели,
за раждане, за вик.
За светлина...
Умираща от жажда и безкръвност,
тежаща от безсилие и пек,
видях в далечината
БОГ НА КРЪСТА...
Познах го.
По това,
че
е
ЧОВЕК!
Безпосочна.
------------------------
Родена изпод купища от страх.
През жълти руини и сухи почви
вървях,
а върху мен се сипе прах...
И търсех в дълбините на земята,
в плътта й премаляла,
СВЕТЛИНА!
А слънцето над мене се премята -
от утро до мъртвешка тишина...
По сухите ми устни, посивели,
се плъзгаха безименни слова -
за истини и смърти, за повели,
за раждане, за вик.
За светлина...
Умираща от жажда и безкръвност,
тежаща от безсилие и пек,
видях в далечината
БОГ НА КРЪСТА...
Познах го.
По това,
че
е
ЧОВЕК!
© Катя All rights reserved.
