Безименна тревога. Безпосочна. ------------------------ Родена изпод купища от страх. През жълти руини и сухи почви вървях, а върху мен се сипе прах... И търсех в дълбините на земята, в плътта й премаляла, СВЕТЛИНА! А слънцето над мене се премята - от утро до мъртвешка тишина... По сухите ми устни, посивели, се плъзгаха безименни слова - за истини и смърти, за повели, за раждане, за вик. За светлина... Умираща от жажда и безкръвност, тежаща от безсилие и пек, видях в далечината БОГ НА КРЪСТА... Познах го. По това, че е ЧОВЕК!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Браво!
Очарована съм от всички твои стихове!