Познавам умореното си лято
По кръговете тъмни под очите
познавам умореното си лято.
И в пътища, неводещи до никъде,
цигарата си паля наобратно.
Сега и самотата ми е близка
и вярна като изгладняло куче,
което ме обича и не иска
от хляба ми коматче да получи.
Стои и гледа ме с очи големи,
в които свещ гори несподелена...
И ехо няма откъде да вземе
измислената обич на вселената.
И само празен въздух помежду ни,
за есен, полудяла да се ражда.
Горчилка е полепнала по струните,
а жлъчката ми възрастта доказва.
Небето се отваря като рана
и пада дъжд, и ме застига гърбом,
а щастието, печено на слама,
е в сянката ми тихо и не мърда.
Свързани произведения
Коментари
-
И в пътища неводещи до никъде...Много емоционален и въздействащ стих! Поздравления, Райна!
-
"Горчилка е полепнала по струните..."
Толкова ми е познато... -
Пак сме на една вълна...
-
Много е хубаво Райне!
Поезията ти е храна за душата!
А всеки стих е магия! -
Помислих си го... Благодаря ти!
-
Благодаря ви, момичета! Неуморно лято да имате!
Краси, коментарът ти ще е повод за следващия ми стих! -
"а щастието, печено на слама,
е в сянката ми тихо и не мърда." Когато гледаш слънцето в очите! Поздравления, Райна! -
Колко много тъга и обреченост... 😢
-
" И ехо няма откъде да вземе
измислената обич на вселената."!!!!!
Разтапяш ме с тези метафорични образи!
Приличам на 🍫 шоколад като те чета, бе момиче! -
Докосващо! Поздрави!
-
Мн е хубаво!
-
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да ви е шарено ви пожелавам и емоции и вдъхновения никога да не са в застой!