RainaVakova
431 2760
14.08.2019 г., 16:40 ч.

Познавам умореното си лято 

  Поезия » Друга
618 8 13

По кръговете тъмни под очите
познавам умореното си лято.
И в пътища, неводещи до никъде,
цигарата си паля наобратно. 

 

Сега и самотата ми е близка
и вярна като изгладняло куче,
което ме обича и не иска
от хляба ми коматче да получи.

 

Стои и гледа ме с очи големи,
в които свещ гори несподелена...
И ехо няма откъде да вземе  
измислената обич на вселената.

 

И само празен въздух помежду ни,
за есен, полудяла да се ражда.
Горчилка е полепнала по струните,
а жлъчката ми възрастта доказва.

 

Небето се отваря като рана
и пада дъжд, и ме застига гърбом,
а щастието, печено на слама,
е в сянката ми тихо и не мърда.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ви благодаря, чувствителни Душковци! Забелязвам, че тъжните стихове и болящите докосват повече читателя от сладникавите сбъднатости! Поезията от тъга и невъзможности е истинска, а другото е симпатично мастило
    Да ви е шарено ви пожелавам и емоции и вдъхновения никога да не са в застой!
  • И в пътища неводещи до никъде...Много емоционален и въздействащ стих! Поздравления, Райна!
  • "Горчилка е полепнала по струните..."
    Толкова ми е познато...
  • Пак сме на една вълна...
  • Много е хубаво Райне!
    Поезията ти е храна за душата!
    А всеки стих е магия!
  • Помислих си го... Благодаря ти!
  • Благодаря ви, момичета! Неуморно лято да имате!
    Краси, коментарът ти ще е повод за следващия ми стих!
  • "а щастието, печено на слама,
    е в сянката ми тихо и не мърда." Когато гледаш слънцето в очите! Поздравления, Райна!
  • Колко много тъга и обреченост... 😢
  • " И ехо няма откъде да вземе
    измислената обич на вселената."!!!!!
    Разтапяш ме с тези метафорични образи!
    Приличам на 🍫 шоколад като те чета, бе момиче!
  • Докосващо! Поздрави!
  • Мн е хубаво!
  • Поздравления!
Предложения
: ??:??