Пра-пра-прасешка история
Не се наяде туй копитно!
(Визирам нашето прасе.)
Със зурлата си любопитно
подушва, сякаш ще пасе,
по двора тръни и тревички,
препуска като гневен бик.
И право да ви кажа, всички
стресира с гладен боен вик.
И уж яде, а вампирясва
от глад горкият ни глиган.
И кочината му е тясна -
строи му нова бат Иван.
То вече наедря прасето,
килата - сто и петдесет.
Към Коледата, общо взето,
ще чукне двеста туй прасе!
Но исках друго да ви кажа,
че аз в съня си го видях.
Лежеше си върху паважа
и промълви: Ошишкавях!
Раздруса мъдрата сланина,
но как да стане тоз юнак?
Наблизо "Бърза помощ" мина,
грухтеше, мъчеше се пак...
И дотърчаха санитари
със одеяло на черти.
Но не можаха да го вкарат
в линейката. А то - грухтиии!
Тогава някой умно рече:
- Извикайте месаря тук!
И всичко живо там се стече
да хапне свинско и суджук.
Уплашено, прасето скочи:
- Избрахте ме за депутат!
И остроумно ни посочи
служебната кола. Похват!
И после... губи ми се нещо -
в човешки образ го видях.
От стреса стана ми горещо...
Как за мандат прасе избрах?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
