pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16809
17.12.2010 г., 18:42 ч.

Пра-пра-прасешка история 

  Поезия » Пародии
1358 0 16

Не се наяде туй копитно!

(Визирам нашето прасе.)

Със зурлата си любопитно

подушва, сякаш ще пасе,

по двора тръни и тревички,

препуска като гневен бик.

И право да ви кажа, всички

стресира с гладен боен вик.

И уж яде, а вампирясва

от глад горкият ни глиган.

И кочината му е тясна -

строи му нова бат Иван.

То вече наедря прасето,

килата - сто и петдесет.

Към Коледата, общо взето,

ще чукне двеста туй прасе!

Но исках друго да ви кажа, 

че аз в съня си го видях.

Лежеше си върху паважа

и промълви: Ошишкавях!

Раздруса мъдрата сланина,

но как да стане тоз юнак?

Наблизо "Бърза помощ" мина,

грухтеше, мъчеше се пак...

И дотърчаха санитари

със одеяло на черти.

Но не можаха да го вкарат

в линейката. А то - грухтиии!

Тогава някой умно рече:

- Извикайте месаря тук!

И всичко живо там  се стече 

да хапне свинско и суджук.

Уплашено, прасето скочи:

- Избрахте ме за депутат!

И остроумно ни посочи

служебната кола. Похват!

И после... губи ми се нещо -

в човешки образ го видях.

От стреса стана ми горещо...

Как за мандат прасе избрах?

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??