Пра-пра-прасешка история
Не се наяде туй копитно!
(Визирам нашето прасе.)
Със зурлата си любопитно
подушва, сякаш ще пасе,
по двора тръни и тревички,
препуска като гневен бик.
И право да ви кажа, всички
стресира с гладен боен вик.
И уж яде, а вампирясва
от глад горкият ни глиган.
И кочината му е тясна -
строи му нова бат Иван.
То вече наедря прасето,
килата - сто и петдесет.
Към Коледата, общо взето,
ще чукне двеста туй прасе!
Но исках друго да ви кажа,
че аз в съня си го видях.
Лежеше си върху паважа
и промълви: Ошишкавях!
Раздруса мъдрата сланина,
но как да стане тоз юнак?
Наблизо "Бърза помощ" мина,
грухтеше, мъчеше се пак...
И дотърчаха санитари
със одеяло на черти.
Но не можаха да го вкарат
в линейката. А то - грухтиии!
Тогава някой умно рече:
- Извикайте месаря тук!
И всичко живо там се стече
да хапне свинско и суджук.
Уплашено, прасето скочи:
- Избрахте ме за депутат!
И остроумно ни посочи
служебната кола. Похват!
И после... губи ми се нещо -
в човешки образ го видях.
От стреса стана ми горещо...
Как за мандат прасе избрах?
© Мария Панайотова All rights reserved.
