2.12.2010 г., 15:37

Прах

949 0 1

Прах

 

Нощта ми хвърли във очите прах.

Изгубих пътя към звездите!

За миг едничък ослепях,

а рухнах - цялата разбита...

 

И исках тайно със метала да се слея,

когато самолетът ми в пръстта се свлече,

защото знаех, че дори да оцелея,

аз никога не ще политна вече...

 

                                            2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само слабите като паднат,не се изправят!А силните не само оцеляват,те пишат поезия!!!Усмихни се мило момиче и давай напред!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...