ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
21.03.2009 г., 12:53 ч.

Прах и дим 

  Поезия » Друга
607 0 9

 

 Защо дойде, преди да си отидеш,

 плени ме ти,  заключи ме в теб.

 И, може би, аз пак ще те обидя,

 а някой друг със болка ще завиди

 и ще развее панделки от креп.

 

Защо дойде, възкръснала и бяла,

и стопли ме с искри от смях?

А после, в обич занемяли,

се смяхме, както сме се смяли,

и тръпнехме в забравен страх.

 

Но любовта, напъдено сираче,

побягна и се скри в нощта.

Душата ми със болка плаче,

прокълната се губи в здрача

и търси твоята душа.

 

И без души, и без надежда

се любим и обречени мълчим.

Нощта към нас ръце навежда

и скръбно, с болка ни поглежда,

загръща ни във прах и дим...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздравления за стиха!
  • Има нещо Яворовско-Дебеляновско в това стихотворение.
    Искрени поздравления!
  • "Но любовта, напъдено сираче,"

    Имаш много оригинални сравнения и метафори в стиховете си. Земни са и са истински. Нямат нищо скалъпено просто така, заради играта с думи и римата.
    Поздравявам те!

  • Прекрасна ,няма да нарека твоята поезия ,защото тази дума сама по себе си ме дразни.Стиха ти е добър ,сравненията са оригинални ,чувствам лек и ефирен футористичен писателски стил.Ще се радвам да прочета още
  • "Защо дойде, преди да си отидеш.." Впечатли ме..
  • Докосна ме!
    И на мен ми хареса подредбата на строфите!
    Поздравления!
  • прекрасна поезия...
    Бианка е казала всичко...
  • с Бианка
  • Отново много хубав и тъжен стих!Харесва ми и формата на куплетите.Виждам, че умееш и това!
Предложения
: ??:??