Правилен път
Пред лицето на моята смърт,
съм заставал блажен и усмихнат.
На живота обръщал съм гръб,
и в покой да живея не свикнах...
Но отскоро ми светнаха лампата,
вместо све́щи да паля за помен,
на любов по неволя открадната,
вечно ходил тъй сам и бездомен.
И сега вътре в мен се разхождат,
онемели от чудото мисли,
как се лъгах, че толкова сложно е,
да обичаш без белият лист.
Ала ето, мълча глуповато,
но съм радостен някак почти.
Ти разби на статуквото фактите,
и налага се пак да съм жив.
Най-накрая по мойте размери
начертах на съдбата си рамка.
Цветове знам, че ти ще намериш,
да обагриш от минало, сянката.
И в ущърб на душевната мъка,
ти лекуваш ми с обич сърцето.
Нямам избор с неправилен път.
Следвам този, към твойте ръце...
©стихопат.
Данаил Антонов
26.09.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
