Пред лицето на моята смърт,
съм заставал блажен и усмихнат.
На живота обръщал съм гръб,
и в покой да живея не свикнах...
Но отскоро ми светнаха лампата,
вместо све́щи да паля за помен,
на любов по неволя открадната,
вечно ходил тъй сам и бездомен.
И сега вътре в мен се разхождат,
онемели от чудото мисли,
как се лъгах, че толкова сложно е,
да обичаш без белият лист. ...