Празната къща

26.09.2023 г., 17:09 ч.

Поезия » Друга

157 1 1

В празната къща,

някога така пълна,

любовта ми ме завръща.

В празната къща,

където аз отраснах

и винаги с баба играх,

споменът ме прегръща.

В празната къща,

някога така шумна,

аз бях щастлива.

И ми се щеше нищо да не загива...

В празната къща,

където дядо седеше

и дълбокият му глас ехтеше,

от там започна всичко.

Всичко, което ми показа

красотата на живота.

В празната къща,

така голяма,

вече всичко го няма.

Няма ги баба и дядо,

останаха мебели и прах само...

В празната къща,

някога така пълна,

любовта ми ме завръща.

И ми се щеше нищо да не загива,

за да мога да бъда истински щастлива...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ЛЕЦ (Лъчезар Цонев)

2023-09-26T18:51:21+03:00

Теодора, ти още си дете, но вярвам, че в бъдеще можеш да възродиш тази къща, пълна с толкова спомени. Имала си прекрасно детство, а не при всеки е така. Детството ще остане в теб и ще те топли цял живот. Моята родна къща в Силистра отдавна е съборена и има блок на нейното място. Но градът и реката са си там, както и приятелите. Поздрав за хубавото стихотворение!