Празната къща
В празната къща,
някога така пълна,
любовта ми ме завръща.
В празната къща,
където аз отраснах
и винаги с баба играх,
споменът ме прегръща.
В празната къща,
някога така шумна,
аз бях щастлива.
И ми се щеше нищо да не загива...
В празната къща,
където дядо седеше
и дълбокият му глас ехтеше,
от там започна всичко.
Всичко, което ми показа
красотата на живота.
В празната къща,
така голяма,
вече всичко го няма.
Няма ги баба и дядо,
останаха мебели и прах само...
В празната къща,
някога така пълна,
любовта ми ме завръща.
И ми се щеше нищо да не загива,
за да мога да бъда истински щастлива...
© Теодора Компанска All rights reserved.
