Празненство
Коледа е.
Идва най-дългоочакваният ден.
Неусетно, тихомълком мина
още една година покрай мен.
Слънцето неволно се прозина,
а снежният човек събира тен.
Тука, в междублоковата ни градина,
дните бързат, а ний след тях растем.
Елхичка първо трябва да си купя.
Мъничка, да пасне на панелния квадрат.
Дънера с памук ще и похлупя,
да имитира паднал ранен сняг.
Ще и сложа малко украшения.
Откъснатия корен да поддържам свеж.
Предлагат се стотици изкушения,
на прозорците ще нарисувам скреж.
Празничната пуйка е налична.
Показва ми, че е различен ден.
Трапезата е също нетипична,
днеска Бог е бил роден.
Остана ми единствено да помечтая,
като подарък на себе си да дам.
Ех, как не ми се иска да призная,
но самотният, на празник, е двойно пъти сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
