денят е празен
и е празна всяка нощ
когато липсват
и ръцете
и очите му
когато споменът
за любовта един към друг
безмилостно
помита някой
неизменно
обичта кърви
дори когато трудно е
да каже
че тишината
не е само стон
и не е тъмно безразличие
крещене
не е всеки зов
не пише на челата
на броженията
и без детето ми
е тесен всеки свят
и всъщност
празна е
Вселената
© Геновева Христова Всички права запазени