денят е празен
и е празна всяка нощ
когато липсват
и ръцете
и очите му
когато споменът
за любовта един към друг
безмилостно
помита някой
неизменно
обичта кърви
дори когато трудно е
да каже
че тишината
не е само стон
и не е тъмно безразличие
крещене
не е всеки зов
не пише на челата
на броженията
и без детето ми
е тесен всеки свят
и всъщност
празна е
Вселената
© Геновева Христова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
