17.04.2015 г., 0:06

Преброени истини

753 1 19

Колко истини  има по белия свят?

Има истини твои и мои, и чужди,

има истини скрити под було от страх

и такива, които изплуват при нужда...

Има истини някакви  странни наглед

незаписани в книги, но всички ги знаят:

Че е по-добре късно да прогледне човек,

отколкото сляп да остане до края...

Че с лъжата животът до време е рай,

после плащаш накуп  за умрели и живи.

Носиш белег по себе си кървав и траен

и  те следват очи неприкрито бодливи.

Има истини в чаша и такива за клада,

има тежки по смисъл и жестоки по нрав,

без които животът в черна дупка пропада,

но с които е лесно да си винаги прав...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истината! Проницателно! :*
  • Това стихотворение носи заряда на мъдростта!
  • "Че е по-добре късно да прогледне човек,
    отколкото сляп да остане до края..." - !!!

    Истината много често носи болка, но трябва да сме отворени за нея!

    Поздрави за стихотворението, Довереница!
  • Времето
    за истината чиста,
    в онова
    убийствено събуждане
    след най-красивите ни сънища…

    великолепна поезия - и мъдра, и истинска
    преобръща душата и мислите ни...това си ти, мила Доче..
    с респект и поклон... прегръщам те..
  • Много ми хареса,Дочка!Поздрав

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...