17.04.2015 г., 0:06

Преброени истини

741 1 19

Колко истини  има по белия свят?

Има истини твои и мои, и чужди,

има истини скрити под було от страх

и такива, които изплуват при нужда...

Има истини някакви  странни наглед

незаписани в книги, но всички ги знаят:

Че е по-добре късно да прогледне човек,

отколкото сляп да остане до края...

Че с лъжата животът до време е рай,

после плащаш накуп  за умрели и живи.

Носиш белег по себе си кървав и траен

и  те следват очи неприкрито бодливи.

Има истини в чаша и такива за клада,

има тежки по смисъл и жестоки по нрав,

без които животът в черна дупка пропада,

но с които е лесно да си винаги прав...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истината! Проницателно! :*
  • Това стихотворение носи заряда на мъдростта!
  • "Че е по-добре късно да прогледне човек,
    отколкото сляп да остане до края..." - !!!

    Истината много често носи болка, но трябва да сме отворени за нея!

    Поздрави за стихотворението, Довереница!
  • Времето
    за истината чиста,
    в онова
    убийствено събуждане
    след най-красивите ни сънища…

    великолепна поезия - и мъдра, и истинска
    преобръща душата и мислите ни...това си ти, мила Доче..
    с респект и поклон... прегръщам те..
  • Много ми хареса,Дочка!Поздрав

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...